beby...
Бих се променил пак заради теб,
бих свали звездите,
но би ли ме обикнала този път,
дали пак ще ме нараниш ти?
Не знам! Но ще опитам!
Пак да те спечеля аз!
Да те окова във вериги,
като Прометей!
Защото ти си моят огън!
Ти си, която ме правиш жив,
всичко, което имам, ти давам,
само да ме погледнеш в душата ми ти!
Но ключа ти ми остави от сърцето ми да виси сам,
на пирон на стената, до който
аз разпънат седя сега,
а смърта ме чака и животът ми минава !
Ей така бавно нижат се дните,
самотни те минаха и аз изчезнах
в света на сенките!
бих свали звездите,
но би ли ме обикнала този път,
дали пак ще ме нараниш ти?
Не знам! Но ще опитам!
Пак да те спечеля аз!
Да те окова във вериги,
като Прометей!
Защото ти си моят огън!
Ти си, която ме правиш жив,
всичко, което имам, ти давам,
само да ме погледнеш в душата ми ти!
Но ключа ти ми остави от сърцето ми да виси сам,
на пирон на стената, до който
аз разпънат седя сега,
а смърта ме чака и животът ми минава !
Ей така бавно нижат се дните,
самотни те минаха и аз изчезнах
в света на сенките!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодор Илиев Всички права запазени
