Гледам те и не вярвам на очите си!
Това нима си ти? Толкова се промени!
Беше мил, сърдечен, сговорчив, а сега
си блед, самотен, немарлив!

Какво се случи? Кой те промени?
Е, няма как да зная! На думите хорски
повярва и не ми проговори! Нашето
приятелство в пръстта зарови!

Много плаках и се молих, но не
промених съдбата! Оставих се на
произвола и на никого вече няма
да се моля!

Да, още нощем плача! Още страдам, че
всичко така приключи, но ти за мен
вратите си заключи!

Остани си сам и знай, че грешка правиш
ти! Всичко за секунди забравяш, на порока
да се отдаваш! Оставаш за всички красив и желан,
но знаеш колко си беден и сам!!!