Jul 14, 2007, 1:57 AM

Беден и сам

  Poetry
1.2K 1 1
Гледам те и не вярвам на очите си!
Това нима си ти? Толкова се промени!
Беше мил, сърдечен, сговорчив, а сега
си блед, самотен, немарлив!

Какво се случи? Кой те промени?
Е, няма как да зная! На думите хорски
повярва и не ми проговори! Нашето
приятелство в пръстта зарови!

Много плаках и се молих, но не
промених съдбата! Оставих се на
произвола и на никого вече няма
да се моля!

Да, още нощем плача! Още страдам, че
всичко така приключи, но ти за мен
вратите си заключи!

Остани си сам и знай, че грешка правиш
ти! Всичко за секунди забравяш, на порока
да се отдаваш! Оставаш за всички красив и желан,
но знаеш колко си беден и сам!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Банова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красотат значи понякога самота ...
    Много хубав стих-
    харесва ми
    6

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...