Бедните

Нова нощ... а усещанията са стари.

Приятелствата имат вече праг на поносимост.

Загрижени за свойте прищевки...

загърбваме и чест и идеал.

Понякога дори желаем зло на всички...

защото на нас не ни върви.

Завиждаме, но всъщност злорадстваме

че някой друг по-добре от нас живее!

Какво ни пука, че бедните мълчат...

та те са пример че наказани са за това!?

За своето мълчание търпение Светът –

кървав, алчен, кори ги за техния провал.

Бедните са бедни, но не с душа... бедни са

защото, мечтите им са бедни.

Завиждат богатите за малката мечта,

която притежават бедните.