От далечна планета,
от друга вселена,
е светът ти различен,
вълшебно пространствен,
красиво объркващ.
Гравитация няма
за твоите мисли,
отскачат далече,
при най-малък допир,
завихрят пространства,
бунтуват урагани,
разпенват морски вълни.
Накрая се спускат,
като птиче перце,
плавно се реят
в незавършваща шир.
А в мен ехти
бедствен резонанс
на ударно съпротивление,
гъмжат разбъркани форми
от прашинки на счупени норми.
Сгромолясвам се разпиляна
в неизвестни параметри,
утешаваш ме с лудост
и ме влудяваш с утеха.
Бойкотиран покоят ми
сам избира разпятие,
изтерзан, преосмислен
се оттегля от сблъсъка.
За мен разширяваш вселените,
само със поглед,
стопляш студения космос,
само със допир,
звездите блясъка черпят от теб,
това всичко възможно е, само за мен.
© Misteria Vechna Всички права запазени