Бедствено
Много съм ядосана!
Кипи кръвта ми.
Хапя, зъбя се, карам се...
Защитавам правата си.
Отчаяно падам,
но пак на нозете си стъпвам.
Посягам за сила към достойнството си.
Като се замисля само то ми остана...
Преби ме на живота шамара.
Поредния...
И после пак и пак...
Няма да спра да вилнея,
вече не ме е страх.
От злобата си вече не немея.
Омръзна ми от псевдоовчари да ме водят и да дават акъли.
Омръзна ми да имитирам идиотщини,
да се правя на хубавата и глупавата.
Стойте далече от мен!
Много съм ядосана...
До кръв ще прегриза поредната несправедливост.
До пълно изтощение ще се боря срещу следващото недоразумение
Писна ми!
Омръзна ми от всички вас!
Стойте далече!
Маската ми се свлече.
Това вече съм си аз -
силна, непокорна, несъгласна...
Не безхаберна...
Това е моят истински живот.
Стойте далече!
Не ще го живея като скот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Мандраджиева Всички права запазени
