ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
6.11.2013 г., 21:22 ч.

Бежанци 

  Поезия » Друга
532 0 7

Бягаме от себе си, от времето,
от обещания, от любовта.
Скриваме мечтите си, големите.
Бягство от живота е смъртта.

Бягаме от чувствата във страстите.
Къщи си строим от куп вини.
Крием се от истините в маските.
Бог не вярва, че ще ни спаси.

Бягаме в несбъдващи се приказки.
В сънища живеем и творим.
Лодки връзваме на тайни пристани.
Търсим дом в най-чуждите страни.

Бягаме от страховете в болката,
късаме на огъня цвета.
Крием се от слънчевите зайчета.
В детски смях събираме света.

Бягаме след изтървани влакове.
Думите са дневният ни грим.
Носим греховете в пълни сакове.
Храст надежда всеки ден садим.

Бягаме от изповед в душата си.
Църкви с крадени пари строим.
За мечти продаваме телата си.
В този свят сме вечни бежанци...

© Михаил Цветански Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много за коментарите. Бъдете обичани!
  • Любимо! Любимо! Защо? Защото е толкова в мен и за мен, че няма на къде повече. Чак се напрегнах, чак почувствах, че тичам! И ми се доплака, и си спомних много несподелени неща, много неизживяни мечти, много неизпълнени желания и обещания...
    "Бягаме от изповед в душата си." Кое е по истинно от това? Кое!?
  • Прекрасно е,Мишо!
    Невероятно точно си го казал!
    Прегръщам те!
  • Канонада от истини!Поздрав!
  • Отново стреляш точно! Поздрав за хубавото стихотворение, Мишо!
  • Четох го няколко пъти и не знам какво да ти река...Прав си, ама абсолютно си прав!
  • Най- точната дума на най- точното място! Ще призная нещо- старая се като читател да споделям само усещането, което творбата поражда в мен. Но докато четем, мисля, че всички съотнасяме текста към себе си или към това, което познаваме и понякога вътре в нас променяме някоя дума. Е, аз бих го повторила без промяна!
Предложения
: ??:??