6.11.2013 г., 21:22

Бежанци

720 0 7

Бягаме от себе си, от времето,
от обещания, от любовта.
Скриваме мечтите си, големите.
Бягство от живота е смъртта.

Бягаме от чувствата във страстите.
Къщи си строим от куп вини.
Крием се от истините в маските.
Бог не вярва, че ще ни спаси.

Бягаме в несбъдващи се приказки.
В сънища живеем и творим.
Лодки връзваме на тайни пристани.
Търсим дом в най-чуждите страни.

Бягаме от страховете в болката,
късаме на огъня цвета.
Крием се от слънчевите зайчета.
В детски смях събираме света.

Бягаме след изтървани влакове.
Думите са дневният ни грим.
Носим греховете в пълни сакове.
Храст надежда всеки ден садим.

Бягаме от изповед в душата си.
Църкви с крадени пари строим.
За мечти продаваме телата си.
В този свят сме вечни бежанци...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Цветански Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви много за коментарите. Бъдете обичани!
  • Любимо! Любимо! Защо? Защото е толкова в мен и за мен, че няма на къде повече. Чак се напрегнах, чак почувствах, че тичам! И ми се доплака, и си спомних много несподелени неща, много неизживяни мечти, много неизпълнени желания и обещания...
    "Бягаме от изповед в душата си." Кое е по истинно от това? Кое!?
  • Прекрасно е,Мишо!
    Невероятно точно си го казал!
    Прегръщам те!
  • Канонада от истини!Поздрав!
  • Отново стреляш точно! Поздрав за хубавото стихотворение, Мишо!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...