23.12.2008 г., 7:44

Бежанецът срещу Скитника

593 0 0
Единият е избягал от всички.
Вървял е неочаквано много
и тук той е забравен от Бога,
и за нас той е просто различен.
За временен подслон и укритие,
защото бягството иска си данък.
Той, скрит в тъмницата на замък,
пазещ се от някакво събитие...

Другият е невидим като сянка.
Виждаме следите му, но него - не.
Или може би за вас е по-добре,
ако сърцето ви е като банка?
Не вярва той в доброто общо
и не смее да е част от нас,
защото по-добре да е без глас,
отколкото да не е чут изобщо.

***

А не е ли в нас причината
за провалите на другите,
или техни са заслугите
за развитието на интригата?
Както сигурно ще разберете,
величието е доста надценявано,
когато всичко друго е забравено,
веднага щом се приберете...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...