12.03.2010 г., 21:03 ч.

Бели ангели 

  Поезия » Любовна
2681 0 18


Бели ангели

 

 

Закъснели очи, с неми погледи махат за път…

а сърцето изстинало, свива света  като кукла.

Закъснели ръце се докосват... не плаче дъждът,

само облаци свъсени сбира на пристан и хуква...

 

Закъснели  мечти си отиват от пристана с  гръм...

като срутени сламени покриви в жълти одежди,

а душите се срещат в камбанен непразничен звън -

днес погребваме само... последната наша надежда...

 

Закъснели слова, неизречени, стискат гръдта

и  под сенките, тайнствено стъпки последно притичват,

там под тях -  спряло времето, плахо прегръща смъртта

и страха да докосва живота и пак да обича....

 

В закъсняла целувка... днес  тихо се спуска денят

и докосва,  до свещите, в църквата, устните  бледи,

и очите склопени, в последния час на нощта,

и ръцете ти восъчни, стискащи в шепи победи...

 

   .....

 

Закъснях... да те стигна, а пътят ми в храма се спря

за молитва,  с последната скръбна утеха, на пръсти.

и се моля, макар че сме  смъртни, небето сега 

с бели ангели само да слезе, света  да прекръсти...



© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??