female_sg (Боряна)
103 1296
6.02.2010 г., 21:10 ч.

Бели драскотини 

  Поезия
560 0 6

 

Бели драскотини

(посветено)


Не се сърди, че тя не ти извика,

не изпищя, изплашена от сивото ти ежедневие.

Не промени основната си функция за даване

и се взриви на прах, понеже имаше и за покриване

остатъци от някога, заровени за минало.

 

Не знаеше, но тя сама си се отрече,

не пожела да бъде камък за раздаване,

с който някой можеше да те застреля,

за сърцето няма брони, няма и спасение.

И, вместо теб, избра да бъде стъмване.

 

Не говориш, но във всичкото си време каза,

че душата ти безпринципно разбира;

а моята се сгуши в тишината...

кротка, се научи да те диша

и да те слуша, и да те познава.

 

Днес съм черна перла за орисване

на морско дъно от толкова любов.

С душа, събудена за истинско обичане

и малки бели драскотини за обличане,

щастлива, а около мене има шепа сол.

© Боряна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Като чета как пишеш си мисля, че не е трябвало да хвърлящ онези 200 реда.. Поздрав!
  • "...дали това се среща сред "копията" на Ева-същата тази, която гризна с наслада греха във вид на сочна ябълка?" Съдиш я (!) за нейния пръв грях, тя не го е познавала (макар да е знаела) и за да отговоря на въпроса ти те препращам и тук, макар че знам, нямаш нужда от отговор - http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=201604
    Да бъдеш чут е щастие, приятели, благодаря ви!
  • "а моята се сгуши в тишината...

    кротка, се научи да те диша

    и да те слуша, и да те познава."

    Прекрасно!
  • Страхотно...
  • Господи, изненадваш ме все още, Бо!
  • много, Бо!
Предложения
: ??:??