Бели драскотини
Бели драскотини
(посветено)
Не се сърди, че тя не ти извика,
не изпищя, изплашена от сивото ти ежедневие.
Не промени основната си функция за даване
и се взриви на прах, понеже имаше и за покриване
остатъци от някога, заровени за минало.
Не знаеше, но тя сама си се отрече,
не пожела да бъде камък за раздаване,
с който някой можеше да те застреля,
за сърцето няма брони, няма и спасение.
И, вместо теб, избра да бъде стъмване.
Не говориш, но във всичкото си време каза,
че душата ти безпринципно разбира;
а моята се сгуши в тишината...
кротка, се научи да те диша
и да те слуша, и да те познава.
Днес съм черна перла за орисване
на морско дъно от толкова любов.
С душа, събудена за истинско обичане
и малки бели драскотини за обличане,
щастлива, а около мене има шепа сол.
© Боряна All rights reserved.
Поздрав!
