Бели коне
Бели коне
Бели коне ме отнасят далече,
приказно светят звезди,
Всичко изчезва и няма го вече
пътят със бели брези.
Само луната самотна изгрява,
чудни са тези коне,
някъде в мрака градът засиява
в много, безброй цветове.
Всичко е минало, може би спомен,
може би сън е това.
Колко далечен и колко различен
в него изглежда света.
Колко е волна, щастлива душата
в свят изтъкан от мечти!
Нека за миг задържа красотата
в дългите следващи дни!
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
