19 abr 2022, 8:52  

Бели коне

  Poesía
403 1 6

      

          Бели коне

 

Бели коне ме отнасят далече,

приказно светят звезди,

Всичко изчезва и няма го вече

пътят със бели брези.

 

Само луната самотна изгрява,

чудни са тези коне,

някъде в мрака градът засиява

в много, безброй цветове.

 

Всичко е минало, може би спомен,

може би сън е това.

Колко далечен и колко различен

в него изглежда света.

 

Колко е волна, щастлива душата

в свят изтъкан от мечти!

Нека за миг задържа красотата

в дългите следващи дни!

                 Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...