19 abr 2022, 8:52  

Бели коне

  Poesía
405 1 6

      

          Бели коне

 

Бели коне ме отнасят далече,

приказно светят звезди,

Всичко изчезва и няма го вече

пътят със бели брези.

 

Само луната самотна изгрява,

чудни са тези коне,

някъде в мрака градът засиява

в много, безброй цветове.

 

Всичко е минало, може би спомен,

може би сън е това.

Колко далечен и колко различен

в него изглежда света.

 

Колко е волна, щастлива душата

в свят изтъкан от мечти!

Нека за миг задържа красотата

в дългите следващи дни!

                 Мария Мустакерска

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Maria Mustakerska Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...