Lingerie (Николай Стойчев)
107 222
3.01.2009 г., 13:43 ч.

Белите ангели 

  Поезия
1288 0 7

Прегръщам със целувка – с усмивката убивам,

неволно правя го със тъмните лъчи.

Със копие от дявола душата си пробивам,

а тя усмихва ми се и мълчи, мълчи.

 

Изпратих я сама в пустинята

сред тръните да съхне без пощада,

дори под облаците – сините,

наказана по–лошо и от ада.

 

Със счупени криле прелитат ангели,

поканиха я да живее на небето,

но тя се върна да ме пита – Може ли

в човека да живея – до сърцето?!

 

Усмихвам се в прегръдката на радостна целувка,

обагрена от слънчеви лъчи.

Душа, дарила те със нежната милувка,

дори и раните ще заличи.

© Николай Стойчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??