presij (Димитър Димитров)
6 31
2.10.2014 г., 10:26 ч.

Белият лист 

  Поезия
1036 0 5

 

На белия лист драснах ченгелче.

До него  – още едно.

Появиха се думи, дори изречение,

и то не остана само!

 

Листът ми свърши. Затворен е в шкафа.

Там някога, ще изгори,

тъй както изчезваме ний от земята,

но той все пак ще пламти.

 

Ще кажа на всички – знайни, незнайни,

да помнят за мойто писмо,

да раздават надеждата, тук на земята,

да не питат даже защо.

 

Избухват вселени, слънца ще се блъснат,

къде ще сме ние – кой знай?

Дори да загубим физическа същност,

тези думи остават докрай!

 

© Димитър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Кое остава? Кое не?
    Това в крайна сметка времето ще отсече.
    Но щом Вселената ти шепне - пиши, пиши...
    Струва ми се редно да се сподели.
    За споделянето - благодаря!
    Аплодисменти и цветя подадени от приятелска ръка!
  • Благодаря за хубавите думи!Чета с усмивка и усещам леко Приятелско намигване!Поздрави!
  • Словото остава и след катаклизмите, защото в началото беше Словото и в края ще бъде пак Словото. Право си рекъл на финала на стиха си.
    Поздравление, Митко!
  • хм! За два дена, два стиха. Явно музата те е грабнала!
    Право казваш! Поздрав!
  • За слава или за резил, написаните думи ще напомнят на някого за нас!
    ДД...набираш смелост
Предложения
: ??:??