Белият лист
На белия лист драснах ченгелче.
До него – още едно.
Появиха се думи, дори изречение,
и то не остана само!
Листът ми свърши. Затворен е в шкафа.
Там някога, ще изгори,
тъй както изчезваме ний от земята,
но той все пак ще пламти.
Ще кажа на всички – знайни, незнайни,
да помнят за мойто писмо,
да раздават надеждата, тук на земята,
да не питат даже защо.
Избухват вселени, слънца ще се блъснат,
къде ще сме ние – кой знай?
Дори да загубим физическа същност,
тези думи остават докрай!
© Димитър Димитров All rights reserved.
