Белоцветните вишни
Пак разцъфтяха белоцветните вишни,
душата ми вътре отново ликува
и грижи забрави, и болки предишни,
за нея е празник и тя тържествува.
Приятелю моля те, спри се за малко,
наоколо всичко е чудна картина,
това, че не виждаш просто е жалко,
така си обречен на ледена зима.
Във въздуха даже се чувства подем,
за всекиго има от чудния лек
и има за него, за теб и за мен,
вълшебна рецепта да бъдеш човек.
Ти само нагоре си поглед вдигни
и теб ще те грабне сила незнайна,
ще видиш чудатите пролетни дни
и станеш свидетел на вишнева тайна.
Колчем пък морен поседнеш след път,
а белоцветните вишни отново цъфтят,
просто спомни си, че те съществуват,
и всички безплатно, с добро ни даруват.
2014г. SRG
© Стойко Георгиев Всички права запазени