20.01.2007 г., 8:56

БЕЛОСНЕЖНО КОКИЧЕ

3.8K 0 28
             Белоснежно кокиче


Белоснежно кокиче съм, росна сълза,
от очите на слънцето тихо изплакана,
неразлистена обич крия в свойта душа,
зрънце нежност - пролетно чакана...

На камбана прилича душата ми детска,
в нея плахо разлива се шепотен звън,
щом усмихна се, сякаш изгряват вълшебства,
нощем звездно разцъфвам в лунния сън...

Запленявам с невинност, чисто сърце!
Белоснежно кокиче съм - росна сълза...
Крия в себе си вятъра, късче небе...
с тази пролет се раждам - вече Жена!


16.01.2007г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Шутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...