Белоснежно кокиче съм, росна сълза, от очите на слънцето тихо изплакана, неразлистена обич крия в свойта душа, зрънце нежност - пролетно чакана...
На камбана прилича душата ми детска, в нея плахо разлива се шепотен звън, щом усмихна се, сякаш изгряват вълшебства, нощем звездно разцъфвам в лунния сън...
Запленявам с невинност, чисто сърце! Белоснежно кокиче съм - росна сълза... Крия в себе си вятъра, късче небе... с тази пролет се раждам - вече Жена!
Гери, стихът ти е прекрасен, толкова е нежен и чист! Поздрави и от мен! Прегръщам те мила!
Явно съм го пропуснала, но толкова много таланти има в този сайт, че аз не успявам никога да прочета и половината от стиховете за деня. Моля за извинение, тези автори, на които не съм успяла да прочета и да реагирам с няколко думички!
***
Едно бяло кокиче с луната говори
и пита я плахо - люлее камбанка -
какво ли ще стане щом с полъха пролет
отвее снега и зимната дрямка?
Луната шепти, луната го гушка -
белоснежна омая с топло сърце!
С пролетта ще разцъфнеш ти в теменужка
синьо вълшебство от късче небе.
*
Прекрасно е отново Чиста и красива душа - чисто и красиво стихотворение Поздрави, Гери!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
елексир за душата,
радва, гали слуха -
изповед на жената.
Прегръщам те белоснежно момиче
поздрав с усмивка и едно кокиче.