20 янв. 2007 г., 08:56

БЕЛОСНЕЖНО КОКИЧЕ

3.8K 0 28
             Белоснежно кокиче


Белоснежно кокиче съм, росна сълза,
от очите на слънцето тихо изплакана,
неразлистена обич крия в свойта душа,
зрънце нежност - пролетно чакана...

На камбана прилича душата ми детска,
в нея плахо разлива се шепотен звън,
щом усмихна се, сякаш изгряват вълшебства,
нощем звездно разцъфвам в лунния сън...

Запленявам с невинност, чисто сърце!
Белоснежно кокиче съм - росна сълза...
Крия в себе си вятъра, късче небе...
с тази пролет се раждам - вече Жена!


16.01.2007г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Шутева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...