16.12.2005 г., 22:17

Белязан спомен

934 0 0

    Животът мой е пълен с изненади,

боря се срещу света голям,

от всеки спомен има рани,

болезнени за моята душа.

Дълбоки рани, които зарастват,

остава белег, напомня за тях,

с него живея, с него израствам,

заедно с него и аз остарях.

           

Белези оставя всеки спомен,

            във моята измъчена душа,

            но всеки миг в живота е съдбовен,

            макар да отнема по частица една.

            С

ърцето помни болка и радост,

силно е то, със дух не сломим,

вярва сляпо във своята младост,

но знае- животът е само един.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...