Dec 16, 2005, 10:17 PM

Белязан спомен

  Poetry
939 0 0

    Животът мой е пълен с изненади,

боря се срещу света голям,

от всеки спомен има рани,

болезнени за моята душа.

Дълбоки рани, които зарастват,

остава белег, напомня за тях,

с него живея, с него израствам,

заедно с него и аз остарях.

           

Белези оставя всеки спомен,

            във моята измъчена душа,

            но всеки миг в живота е съдбовен,

            макар да отнема по частица една.

            С

ърцето помни болка и радост,

силно е то, със дух не сломим,

вярва сляпо във своята младост,

но знае- животът е само един.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиска Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...