11.09.2020 г., 13:30

Белязана

881 1 3

С какво си по-различна от останалите,

коя си всъщност, истинската ти?

Тези като теб, наричат се белязаните,

пишейки творят, ала с душата си..

 

С какво си по-различна от другите,

носиш в себе си необичайна красота?

Изписваш ред след ред за мечтите,

ала в ума си криеш нея - тъмнината..

 

С какво си по-различна, ми кажи..

Любовта ли те беляза тъй, или съдбата?

Твориш, докато душа ти още кърви,

вдъхновяват те мечтите, но и болката..

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© К. Г Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Заслужаваш всичко, любов! #weshine❤️
  • Оо, толкова ме трогваш с думите си..
    А аз нямам думи да опиша колко щастлива ме правиш с милите си коментари! Благодаря ти, обич! #letsshine ❣️
  • До болка се припознах... Толкова любимо твое произведение! Толкова... Истинско! За всички нас... Всеки истински творец би се познал тук. А ти носиш истинско сърце на поет! Нямам думи, с които да изразя колко много се гордея с теб! Не спирай да блестиш, пишейки стихове, а и не само! Обич!❤️

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...