Белязана да бъде съвършена
по дарби помежду си, те нямат право
да го задържат в несъвършения човешки
свят. Длъжни са най-бързо да го отправят
при Тангра, за да му служи отблизо. "
Все още незапомнената песен
кръжеше над заспалата земя.
Белязана да бъде съвършена,
втрещена беше даже Пролетта -
гласът, със който Тангра беше пял -
обесен на високите дървета.
Но първожрецът беше оглушал
от писъка на бялата й дреха.
А Аспарух със мъка проумя
законът на страхливата десница -
бе дързост, власт и... белег да си хан.
Жена на Тангра - неговата жрица.
Наместо първородният им син,
пред погледа й се роди държава,
във пазвата на сини планини.
И Аспарух се взираше нататък.
Намери я - свещена благодат!( и нея),
разстлала се по цялата земя -
белязана да бъде съвършена...
Дочу се песен... Пагане запя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
