27.03.2024 г., 6:29 ч.

Беседката на моята съседка 

  Поезия » Любовна
148 3 5

БЕСЕДКАТА НА МОЯТА СЪСЕДКА

Във малката предблокова беседка,
със меката си плетка във ръце,
присяда вечер моята съседка –
плете наопак, сетне – налице,
и двете алуминиеви куки
потракват тихо в мозъка ми сив,
след толкова неволи и неслуки
тя просто ми припомня, че съм жив,
невям наплита брюкселска дантела,

или фланела? – може би за мен,
дали вечеря с мен не би приела? –
направих тази вечер огретен,
най-бялата постеля ще ѝ стелна,
по-мекичка дори от кадифе! –
и призори – във утринта неделна,
ще ѝ сваря едно джезве кафе.
Такъв съм си! – край моята съседка
се размечтах за дом – и тих уют.

О, колко много искам да съм плетка
в беседката – на топлия ѝ скут.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??