18.06.2009 г., 21:26

Беше...

1.1K 0 2

Градът прашасал,

студен и гаден,

човек въшлясал,

грозен и гладен.


 

Несретник прост

с живота се бори,

на земята е неискан гост

и бог дори не му говори.


 

Надеждата е вестник,

мечтите са вятър,

раждането е предвестник

за твоя глупав театър!


 

Гарван грозно грачи,

идва нощ, мрак желан,

куче мърша влачи,

ти живя ли, беше преебан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Знаеш ли, някога ще те пишат по учебниците!
  • Финала леко се отдалечава от представата ми за лиричен край, но смисъла, стила и чувствата, които си вложил, макар и мрачни са много привлекателни.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...