Градът прашасал,
студен и гаден,
човек въшлясал,
грозен и гладен.
Несретник прост
с живота се бори,
на земята е неискан гост
и бог дори не му говори.
Надеждата е вестник,
мечтите са вятър,
раждането е предвестник
за твоя глупав театър!
Гарван грозно грачи,
идва нощ, мрак желан,
куче мърша влачи,
ти живя ли, беше преебан!
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
