Градът прашасал,
студен и гаден,
човек въшлясал,
грозен и гладен.
Несретник прост
с живота се бори,
на земята е неискан гост
и бог дори не му говори.
Надеждата е вестник,
мечтите са вятър,
раждането е предвестник
за твоя глупав театър!
Гарван грозно грачи,
идва нощ, мрак желан,
куче мърша влачи,
ти живя ли, беше преебан!
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
