Пробуждам се в белотата на съня,
не боли самотата, боли страха без спомен.
Бях аз нали? Знам видя ме ти. Един и същ мотив,
привидение повтаря се и виждам немощния взрив.
Отново бях ли аз? Кратка линия, а после...
минах целия свят и продължих. Без вчера и днес,
без цел и стрес. Бяла черта върху черен живот...
и пак отварям очи обвита в прозрачни мисли.
Не ме моли-нямам мечти! Ти имаш ли? Тогава повтори със мен,
начертай пътя на своя ден. Дори не помня, беше ли до мен?
Няма значение, сега си тук. Просто вдишай болката напук...
музиката ли притихна или аз се умълчах? Обиколих света и пак до теб стоях. ...