2.04.2023 г., 19:58

Беше неделя

1.6K 9 22

Беше неделята топла и тиха,
сръчно изпрала до синьо небето.
Пролетно вятърът шепнеше в стихове
между разрошени в бяло дървета.
Беше начало –
априлско и влюбено.
Зрееше слънцето – жълта погача.
С песен на птици, с крила пеперудени  
зимата тръгна, нарамила здрача.
Беше животът отново възкръснал.
Черги в зелено тъчеше земята.
С бисерен дъжд, всяка уличка лъснал,
мостче надежда градеше дъгата.
Семчици щастие пуснали корен
покрай неделята –
писана стомна,
пълна с магия,
и с обич,
и с пролет...
Беше април.
И така ще го помня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...