ДИС
78 резултата
Има местенца, такива, които
цял живот пази ревниво сърцето.
Времето там с векове е пропито.
Нежно целува Земята небето.
Църквата стара. И птици в гнездото. ...
  12 
Едно чувство приятно,
ей така, от никъде.
Букетче със незабравки.
Усмивка. Четиристишие.
Кехлибарено грозде- ...
  55 
Днес казах ли ти колко те обичам?
И колко съм щастлива да те има?
Животът ни отдавна заприличал е
на прозаичност – лесно доловима.
Днес казах ли ти колко ми е хубаво ...
  116  14 
Ах, как ми се иска
на Gucci със ризка
да крача по Шанз Елизе.
С чадърче и кокче,
с обувки на токче ...
  330  36 
Южна тераса, цветя, чаша вино...
Птици рисуват надежда.
Залезът пак е с цвета на малина,
сякаш магии подрежда.
Времето стиснало в шепите зноя. ...
  120  12  21 
И понякога малка любов
неусетно ти хваща ръката -
мълчалива. Уж е просто любов,
а пък стопля до лято душата.
И смалява големия свят ...
  100  13 
Много рано е. Бавно изцежда се мрака
през голямото сито на лятното, нощно небе.
Банда яростни гларуси с крясъци гонят луната
и краде тишината ми шумният звук на криле.
Бризът щедро разпръсква парфюм на море и безкрайност . ...
  104  14 
През гънчица на времето, отдавна
душата ми най-нагло се промуши.
Младежкия ми дух и жар открадна
и от тогава - никого не слуша.
Изтичаха години монотонни. ...
  57 
Пак вали. Този дъжд е като сто водопада.
Сякаш вени прерязало, небето реши да умре.
И нощта в тези капки на милион светове се разпада,
само моят свят е изчезнал незнайно къде.
Затова го рисувам. По стъклото, до колкото мога. ...
  107  15 
  168  18 
Пари по устни
сол, смях и лято.
Бризът изкусно
грива размята.
Слънце в косите ...
  134  18 
Понякога нямам небе
и птиците тъжно умират.
Светът се е счупил на две
парчета. А може би хиляди.
Порой по сърцето вали. ...
  138  10  22 
А дали ще го има морето след нас,
ако лятото босо на плажа дотича
и подкани вълните пак нежно на валс
да танцуват със бриза. И да бъдат обичани.
И дали ще замлъква прибоя, опрял ...
  205  17  21 
Слиза слънцето бавно по гръбнака на небето от лято.
"Тъжен гларус" прелита и луната по име зове.
Аз вървя по познатите пътищата на детство от злато,
със соления дъх по косите. И няма кой да ме спре.
Лепне сиво-зеления въздух по онзи прекрасния начин, ...
  99  12 
Спънах се. Бутнах буркана с целувки.
Те разпилени по пода лежат.
Явно ми пречат онези обувки,
дето от делника много тежат.
Трябва да стъпвам на пръсти и боса, ...
  407  16  34 
С пъстра, пухкава прежда,
изтъняла от болки -
в стар пуловер надеждата
топли. Колкото - толкова.
Кецовете - тревисти. ...
  71  10 
Тази кръгла луна дяволито намига
в нежно-синята пазва на нощта тъмнокоса.
А един хълм прегърбен небето повдига
и към нея все гледа. А вятърът носи
сиви облаци тъжни, натежали от сЪлзи. ...
  102  13 
  110  14 
Някъде, не знам къде,
под небето ни сияйно
Оди, не една и две,
вечер пише Юри тайно.
Може би, на чаша узо ...
  161  19 
Те обичат да бъдат обичани.
Нямат време да съдят и спорят.
Преизпълват деня с много тичане
и игри. И говорят, говорят...
Креативно изпъстрят света си ...
  130  15 
Ръката на мама.
Безгрижие само.
И колене, всекидневно ожулени.
Хартиени лодки
през калните локви ...
  106  13 
Как вали!...А върви посивелият ден
по перваза на месеца, който изтича
към реката от време. Илюзия. Плен
на вселената. Но живот се нарича.
И се лутаме в разни нелепи борби, ...
  85  11 
Заровена под пясъчните дюни
до мида с бисер, в бяла раковина
заспала е усмивката на Юни.
И спи така почти една година.
Но утре ще кръстосат ветровете ...
  119  12  17 
  136  11 
Тук ухае на хляб и на щастие
и на прясно косена трева.
Тъй е хубаво! В гърлото дращи
и прегръщаш сълзите едва.
Стара къща и стара ограда. ...
  162  12  26 
Шшшт! Тихичко! Тихо! Не спя.
Сега съм луна кръглолика.
В небето звездите броя.
Защо ги броя ли? Не питай...
До една, като ярка мечта ...
  113  16 
  110 
А вятърът цяла нощ пял е навън –
празнувал е бялата зима.
Сега уморено се готви за сън
на топчица свит до комина.
И снощи е минала млада луна – ...
  183  22 
  147  13 
От луната люлка ще направя,
от небето - пухена завивка.
Ще сънувам сънища от рая
и ще се надявам да са истински!
А дъгата в кораб ще превърна, ...
  75 
> Отвънка ухае на люляк,
>
> отвънка е синьо небе...
> Н. Вапцаров ("Пролет")
Ухае на люляк, на синьо небе. ...
  88 
"Някога, някога, толкова някога..."*
В някаква уличка, в някакъв град,
в някакво никакво място
спрях се. Огледах се. Свят като свят.
Слънце в очите порасна. ...
  330  66 
  124 
Как искам да съм вятър необязден,
за да потапям под дъжда коси,
да гоня птиците и пъстро да струи
към тях една потайна солидарност.
Как искам да съм слънце прегоряло, ...
  81 
Не е вярно! Тя, вселената, не е голяма.
Има-няма е двадесет грама душа.
Може би всеки парсек е само оптична измама.
Тя е детска ръчичка, която побира света.
В синя утрин, на птиците в песните звънки, ...
  77 
Обувай маратонки! Ще те водя
далеч, далеч. В небивала земя.
Опитахме хиляда невъзможности,
защо не пробваме хиляда и една.
Недей приготвя куфари. Ще трябва ...
  148  16 
А той си мисли, че сама
в квартален бар си пия.
И само по едно. Нима!
Голяма смехория!
Аз всички три по сто ги знам, ...
  208  18 
Ах, как времето, някъде едно лято отнесе...
Всяка вечер тогава бродирах луната
и измивах очите на небето от есен,
а пък само за мен ти въртеше Земята.
Без умора красиво рисувах от рано ...
  123  17 
На капки е залезът
в чаша от спомен.
Седни срещу мен. Погледни ме!
Сънят нека лази
в краката бездомен. ...
  107  11 
Ще си измисля някакво море.
В момента точно, много ми е нужно.
Ще бъде нежно лятно. И ще е
усмихнато и синьо-теменужено.
Ще начертая две вълни и бряг, ...
  104 
Предложения
: ??:??