ДИС
237 резултата
"Не заспивай, когато умират звезди..."
Димитър Точев
Ами - да, не заспивам. Днес умират звезди
и небето е свило клепачи.
Нямам нищичко друго. Имам само сълзи, ...
  21 
Горе, на покрива Карлсон го няма.
Кой ще почерпи сега със бонбони?
Май съм пораснала вече голяма,
спуках със ръста си всички балони.
Как ще летя? И крилцата къде са? ...
  105  15 
По крехкото зелено на тревите
е легнал май и приказки сънува.
След дълга зима, разпродала дните,
едно небе във синьо колко струва?
Разлистено дръвче - само вселена, ...
  119  10  13 
Някакво лято се ширна в съня ми.
Март е и гизди дръвчета още.
Стъпки оставят- почти талъсъмени
дългите, без звезди, ледени нощи.
Как го сънувах? Отчайващо синьо. ...
  115  12 
Съмна ли вече? Не знаех.
Дълго зима сънувах -
белия път към рая
с безконечно пътуване.
Вън напъпила пролет ...
  97 
Тя понякога сяда на пейката в парка.
Носи къшейче хляб.
Ято птици събира.
И раздава душата си малко по малко -
на трохички, ...
  176  18 
Отмина осми март. Дали сега
отново всичко мъжко да наложа?
В годината веднъж ли съм жена?
Веднъж ли, да не бъда силна може?
Под миглите отглеждам си небе. ...
  134  10 
Щастие ли?
То е простичко нещо -
сутрин и слънце с усмивки в лъчите.
Повод да можеш да гушнеш горещо.
В цветни балони да сложиш мечтите. ...
  166  13 
Това сериозно, мартенско небе
се рони на парченца бяла пяна
от полетът на птиците. А те
завръщат се след дълго, дълго нямане.
И очертават път към пролетта ...
  159  15 
  227  15 
Ако стана случайно море
и дъгата на бряг се превърне,
то ще може за малко поне
всяка зима сама да си тръгне.
Нека птици рисуват небе ...
  166  15 
Нека няма сто ужасни зими...
"Най-бялата е тази тишина",
но тя отдавна хич не ми отива.
Замръзнала е цялата земя
и диша сякаш сто проклети зими. ...
  152  16 
Понякога сядам на края на здрача
и нищя от залеза лилава прежда.
Защо ли Луната сама е и плаче?
Дали да ѝ вържа кончета надежда.
На всякое възелче слагам звездица. ...
  267  13  28 
Във някакъв панелен блок,
до облаците чак висок,
ей там, на първия му кат
живеел млад, напет юнак.
Той нощем приказки четял, ...
  270  23 
Аз ще порасна утре. Обещавам!
И няма пак да пея под дъжда.
Ще гледам как животът продължава.
Не всяка цветна крива е дъга.
Ще спра да си измислям разни феи. ...
  242  21 
Чадър и китара,
по пясъка - стъпки.
Небето изгаря
от слънчеви тръпки.
Морето е нежно, ...
  245  22 
Дали ще ми простиш едно море,
което из душата ми се шири
и в синьо ми рисува светове.
Да го забравя, просто нямам сили.
Дали ще ми простиш и чифт крила. ...
  327  12  20 
Когато през нощта съвсем случайно
на покрива под две звезди поседна
и слушам всевъзможните им тайни,
които бъбрят, като за последно.
Когато вятър в стъклени ботуши ...
  357  16 
  609  13  39 
При мен не идва зима. Не и не!
Какво като е снежно и студено?
В душата ми, не зная от къде,
едно безкрайно лято е стаено.
Стаено ли ви казах? Не и не! ...
  698  14  46 
Защото всяко лято се заравя
из пясъка на някой бряг от дните.
Защото не е изгревът жарава,
та ръбчета да пърли по вълните.
Защото ветровете са солени ...
  326  11  20 
  261 
  311  12 
Една мецана
на поляна.
Две сърнички
са сестрички.
Три мишлета ...
  286  19 
Едно, и две, и три -
очички затвори.
След четири и пет
подай ръце напред.
Шест, седем запомни - ...
  605  12  42 
Пак ли душата ми в стих за море ще зимува?
Думите вятър разбърка ги с мидички бели.
Точно научих се щастие как се римува
и пред вратата ми есен изпъстрени черги разстели.
Златни, червени, но сухи. Отчайващо сухи. ...
  218  18 
Не че е есен, но някак е тъжно,
сухи листенца в краката ѝ шушнат.
Време, сезони - проклета окръжност...
Търси дъждът някой мокро да гушне.
Не че е есен, но кашля небето. ...
  245  21 
Когато съм различна и зелена,
когато из душата юли плува
и топла му е цялата вселена -
тогава сини пътища сънувам.
На пук на всяка есен захладняла ...
  282  16 
За съжаление, някои корабокрушения не зависят от кораба, който си направил.
Залюля се небето, приведе се ничком,
почти да се срути - тежи му от дъжд.
Бълна огън, закашля - разтресе се всичко.
Безутешно заплака - ей така, изведнъж. ...
  1195  20  71 
На нощта ѝ отива да има звезди,
на Луната – до край да пълнее,
на морето – игриви, пенливи вълни,
на дървото – сто птички да пеят.
А на мен ми отива да имам крила, ...
  236  16 
Не стигат думите. Не стигат...
В съня светулчица ми свети.
А вятър есента разсмива
с червено-жълтите си дрехи
Потропват кестени блестящи. ...
  200  16 
Светът ще се пръсне от ярост и злоба,
наситен от вируси, маски и смут.
А аз си мечтая за лято отново
и на морето за синия скут.
Управници хищно разпъват бюджети, ...
  226  13 
Когато вечер залезът прегаря
на покривите крайчетата криви
и вятърът с липите разговаря -
нашепва нещо, после тъжно свири.
Когато по небето потъмняло ...
  259  22 
Целуни ме!
Сега и веднага,
не допускай мигът да отмине.
Предизвикай в мен сто звездопада -
назови ги на моето име. ...
  230  19 
Днес е август - трийсет и девети...
Ще си вържа слънцето в косите,
ще напиша няколко куплета
и ще ги изпратя по вълните.
Те умело да ги композират ...
  196  19 
Любовта си замина - нахална и гола
с онзи, първия, есенен дъжд.
И окапа небето. Всички горди тополи
ослепяха. И то изведнъж.
Тишината без птици шепти прозаично - ...
  272  14 
Благодаря ти, Гени!
Пожелах си любов на онази звезда,
дето падна на август в очите.
И се спрях на скалистия край на света,
но забравих статива, боите. ...
  280  12  24 
Защото отлита поредната обич
и плажът е сресал перчема си косо,
морето пенлививо с вълните си може
чорапки да скърпи на лятото босо.
А то си отива, прегърнало птица. ...
  237  21 
Те си тръгват, събрани на ято
чак към другия край на света.
Този полет е счупено лято...
Ситни, остри стъкла самота
безпощадно се впиват в сърцето. ...
  321  13  20 
Не си отивай, август. Остани.
Усмивката ти още е солена.
Недей изпълва птиците с мечти
за друга топла, някаква вселена.
Заминеш ли, умира част от мен, ...
  422  11  23 
Предложения
: ??:??