ДИС
173 резултата
Обикновен ден. А всъщност
много тежък. Издиша.
Цъфнали пролетно вишни,
старо четиристишие.
Детелини с очи зелени, ...
  88  10 
  125  19 
Нарисувай ми слънце, че навън така е студено
и сърцето е станало късчета ледена скреж. Нарисувай ми лятото жарко, морето солено,
бели чайки, вълните и бриза - полъхващ и свеж.
Нарисувай ми песен, че в душата е толкова тихо
Нека звънне копнежа за истински ярък живот. ...
  136  18 
Мойта обич не вдига скандали,
не крещи и не търси утеха.
Уморих се от теб, не разбра ли?
Да си кажем "Довиждане" нека.
Не, не мразя. ...
  153  10  19 
Дворче,
бръшлянът прегърнал чешмата.
Приказки стари вретено преде.
Кладенче -
нощем там каца Луната. ...
  150  23 
Как израстнахте бързо...
Сякаш някой ви гони.
Плисна време - изтече, като счупена стомна.
Нека чуя гласа ви. Не, не с телефони.
Спрете само за малко. ...
  180  10  34 
Тя не знаеше как този пагубен свят се обича,
но обичаше истински. Беше толкова бяла душа
Не разбра и кога от усмихнато,светло момиче
се превърна в пораснала, уморена и тъжна жена.
Тя не знаеше как И полепваше кал по лицето. ...
  169  12  24 
Ветровете разкъсват нацъфтелия ден
и пилеят парченца надежди в небето.
Със забравено тъжен, дъждовен рефрен
най-самотните пътища тръгват далеко
да те търсят. Дори неразбрали защо, ...
  73 
Нещо красиво по грешка написано.
Сън ли е? Стих ли е? Или молба?
В дните прииждащи, тежко орисани
с думи ли? С погледи? Или с дела?
Звън на китара в нощта теменужена - ...
  96  15 
Дали от тихият дъждец,
който ръми. И пак е пролет.
Дали, защото свеж ветрец
с разцъфналия дрян говори.
Дали отново пак (на пук) ...
  99  17 
Онзи влак за Бургас е все още тъй бавен...
Кой сънува сега плажа дъждовен?
Летен замък от миди спи отдавна забравен
при скалите, затрупан за спомен.
Всеки изгрев кърви по морето от обич, ...
  129  11  16 
Този месец прогнозно е смесица.
Не допускай страхът да пресмята.
Слънце, дъжд, дори снежна виелица -
лятото си е само в душата.
Има още за даване. Има. ...
  127  15 
Време е за нежно капучино.
Или - не. Коктейл със чадърче?
Време е набързо да заминем
там, където лятото не свършва.
Време е за рокля много синя ...
  105  14 
  157  13 
Понякога съм невъзможно бяла.
Тогава само с птиците говоря.
Крилете ме обгръщат цялата
и рея се високо из простора.
Понякога съм нетърпимо луда. ...
  161  11  20 
Морето се разпада на вълни
по пясъчните гънки на брега си.
Самотна чайка сгушена мълчи.
Ех, мое свидно лято, ти къде си?
Отплава с лодка някъде на юг, ...
  99 
  134 
Черна котка на покрива си търкаля луната
и в комина на топло събира звездици.
Бляскат ярко зелени очи в тъмнината.
А стрехата заспива и мечтае за птици.
По лехата кокичета, свели главички ...
  145  20 
В тази съботна вечер дъждът натежава.
Преминава такси - плътен бас, обороти.
Блесва с фарове - дансинг за нас осветява
и небето от синьо се разпада на ноти.
Покани ме на танц между пъстрите локви, ...
  156  20 
Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.
Рисува си зимата ледено нежни цвета ...
  120  11  20 
Днес е мама притеснена -
спешна работа ще върши.
"Вие вече сте големи
и ще сте сами във къщи.
Филмче гледайте, четете, ...
  257  26 
Прозорците , сковани от мълчание
посяват зимни теменуги.
Стопявам с длани старите желания
и дланите ми стават груби.
Сега е зима, ала не е бяла. ...
  174  25 
Между мене и лятото има две-три пресечки.
Трябва само от слънцето да направя хвърчило.
Да побъбрим със Зимата по момичешки двечките
и да пийнем по чаша тъмно греяно вино.
После ще я изпратя. Тя живее зад ъгъла. ...
  153  10  21 
Как ухае на сняг. Как ухае на истинска зима.
Но ръцете ми парят от огън в студения лед.
Колко много години през тях ей така си заминаха,
а пък още се будя всяка сутрин на двайсет и пет.
И си правя кафе с две-три бучки красиво мълчание. ...
  166  19 
Бели паяжини размята
януарската бяла магия.
Изсъхнала чака земята
със слънце да се напие.
Посребрените телеграфни жици ...
  130  13 
Изгревът е с цвят на дива роза,
само че ухае на снежинки.
Януарски делник. Ден за проза.
И за ретро черно-бели снимки.
Слънчице случайно. Но не топли ...
  160  29 
Да хвърлим камък -
зло от векове.
А мислим, че Великден ни "пречиства"
с прикрити под боите грехове.
Зад пламъче на свещ - греховни мисли. ...
  277  10  29 
Днес съм залезна. Призрачно розова.
Леко облачна с капка безсъние.
Пише вятърът делнично в проза
по дърветата. А небето бездънно е –
ще се срути по къщите слхупени. ...
  198  14  23 
Когато ми стане ужасно студено
(от зима, от чувства, от мисли, от хора)
измислям си август. И слънце червено.
И птици. Да има с кого да говоря.
Събличам деня и оставам по лято, ...
  140  20 
  155  12 
Днес съм чисто небе.
Много синьо
(има дни през които валя).
Изгревът ми - малиново вино,
се разлива на ивици свят. ...
  152  17 
Делнично - празнично. Мисли отронени.
Хлипа небето в нечии спомени.
Вятър в улуците гони врабчетата.
Тъжни са звуците. Голи - дръвчетата.
Мирис на кестени - топли, изпечени, ...
  244  25 
  261  21 
Бяха ли днес на нашия бряг,
там... вълноломът, небето?
Знам че е Коледа, глъчка и сняг...
Ти разкажи за морето!
Пази ли пясъкът още следи? ...
  153  10 
Събуди ме с целувка, с кроасан и кафе.
Нека боси и рошави срещнем зората.
Подари ми усмивка. Даже по-добре две.
Замълчи. УсетИ любовта в тишината.
Сто години напред бих живяла така... ...
  122  12 
Пак звъни по первазите тихият дъжд.
Пее вятърът рок, след блажено безделие.
Имам книга – разказва за цъфнала ръж.
В чаша вино спокойно залязва неделя.
По сребристи пантофки и конец тишина ...
  169  16 
Две парченца небе
разпокъсани вятърът гони.
Сняг в сребристо плете
ръкавички за голите клони.
По стъклата от лед ...
  124  16 
Тропосва си декември самотата -
разнищва възелчета снежно бяла вяра.
И казват - на Витлеем пак звездата
след две хилядолетия изгрява.
Дали една звезда ще ни помогне? ...
  141  13 
Много малко остава на светът да се скрие
под юргана от пух и лъчисто бял сняг.
През комините вятър по вампирски да вие
и денят да е колкото къшейче хляб.
Много малко остава на нощта да е в черно ...
  147  17 
Градът е бял. Замръзнал. Спи.
Не го събуждай. Тихо!
Снегът, най-белият вали
и сипе бели стихове.
Пътеката помежду нас ...
  150 
Предложения
: ??:??