Беше просто залитане...
малка крачка встрани,
едно лудо преплитане
на химери с мечти...
Ти излъчваше праведност
сред пустини от грях,
засияваше аленост,
прокънтяваше смях,
изгладнял от пресищане,
с тебе бях разнолик,
с едно светло избистряне
все се чувствах велик,
и звездите се палеха
в мойта призрачна плът,
океани се галеха,
непознаващи смърт,
и прескочил пространствата,
свил света на кълбо,
еретик, влюбен в тайнствата,
продавач на добро,
се пречиствах, изгаряйки,
а нощта ми бе роб,
и макар остарявайки,
знаех, нямаше гроб,
през пияни светкавици
проехтяваше стих,
мачках всички пиявици,
романтичен и тих...
Не, не беше излитане -
холограма си ти,
беше просто залитане -
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Филип Всички права запазени