4.03.2015 г., 22:31

Беше просто залитане...

456 0 3
Беше просто залитане,
малка крачка встрани,
едно лудо преплитане
на химери с мечти...
Ти излъчваше праведност
сред пустини от грях,
засияваше аленост,
прокънтяваше смях,
изгладнял от пресищане,
с тебе бях разнолик,
с едно светло избистряне
все се чувствах велик,
и звездите се палеха
в мойта призрачна плът,
океани се галеха,
непознаващи смърт,
и прескочил пространствата,
свил света на кълбо,
еретик, влюбен в тайнствата,
продавач на добро,
се пречиствах, изгаряйки,
а нощта ми бе роб,
и макар остарявайки,
знаех, нямаше гроб,
през пияни светкавици
проехтяваше стих,
мачках всички пиявици,
романтичен и тих...


Не, не беше излитане -
холограма си ти,
беше просто залитане -

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...