23.05.2010 г., 20:39

Беше Той

943 0 16

Той стоеше встрани, за да чака реда си.

Моя възраст, навярно, или някъде там.

Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...

Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.

Който знае да мине невредимо през буря.

Да остане изправен, съхранил своя чар.

Впечатляващ - с покой. Мъж, до който си струва

да преминеш красиво, чак до другия бряг...

Пожелах си да бъде – мой съпруг или брат ми,

във чиято ръка да отпусна ръка.

Знам добре - ще го срещна някой ден 

и тогава

ще погледна в лицето – своя бог и баща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • яко
  • Честит Празник, Ив! Извини ме, че не успях по-рано да ти напиша - днес пътувах.
    Ах, да, предположих, че е така... Сега вече съм сигурна в това... Красиво е, Ив...
    Щастлив нов ден за теб!
  • Честит празник, Люси! Ти никога не ме забрави, където и да бях...Сполай ти, мила. Бъди!
  • Благодаря ти за светлите думи в красивия ден, мила Роси!
    Честит Празник! БЪДИ!
    ---
    Честит Светъл Празник, Цонке! Благодаря ти за присъствието и добрите думи! До нови срещи!
  • Поздравления за хубавото стихотворение и за двадесет и четвърти май!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...