Той стоеше встрани, за да чака реда си.
Моя възраст, навярно, или някъде там.
Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...
Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.
Който знае да мине невредимо през буря.
Да остане изправен, съхранил своя чар.
Впечатляващ - с покой. Мъж, до който си струва
да преминеш красиво, чак до другия бряг...
Пожелах си да бъде – мой съпруг или брат ми,
във чиято ръка да отпусна ръка.
Знам добре - ще го срещна някой ден
и тогава ...