23 may 2010, 20:39

Беше Той

  Poesía
949 0 16

Той стоеше встрани, за да чака реда си.

Моя възраст, навярно, или някъде там.

Мойто будно Дълбоко - трепна. После затърси...

Беше мъж. Беше Той. Беше просто голям.

Който знае да мине невредимо през буря.

Да остане изправен, съхранил своя чар.

Впечатляващ - с покой. Мъж, до който си струва

да преминеш красиво, чак до другия бряг...

Пожелах си да бъде – мой съпруг или брат ми,

във чиято ръка да отпусна ръка.

Знам добре - ще го срещна някой ден 

и тогава

ще погледна в лицето – своя бог и баща...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • яко
  • Честит Празник, Ив! Извини ме, че не успях по-рано да ти напиша - днес пътувах.
    Ах, да, предположих, че е така... Сега вече съм сигурна в това... Красиво е, Ив...
    Щастлив нов ден за теб!
  • Честит празник, Люси! Ти никога не ме забрави, където и да бях...Сполай ти, мила. Бъди!
  • Благодаря ти за светлите думи в красивия ден, мила Роси!
    Честит Празник! БЪДИ!
    ---
    Честит Светъл Празник, Цонке! Благодаря ти за присъствието и добрите думи! До нови срещи!
  • Поздравления за хубавото стихотворение и за двадесет и четвърти май!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....