Без цветове
Без цветове
Бурята вилня със страшна сила
и разруши един измислен свят!
С отрязани коси от тежка свила,
ридаеше душата в полумрак.
Нали дъга след дъжд изгрява,
но тази е без багри, цветове,
а как без тях да се надявам
слънце да рисувам и небе?
Само едри, грозни щрихи
до болка листа бял браздят,
и черно-бели по опънатите жици
птиците на тръгване мълчат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лушка Кочева Всички права запазени
