Без цветове
Бурята вилня със страшна сила
и разруши един измислен свят!
С отрязани коси от тежка свила,
ридаеше душата в полумрак.
Нали дъга след дъжд изгрява,
но тази е без багри, цветове,
а как без тях да се надявам
слънце да рисувам и небе?
Само едри, грозни щрихи
до болка листа бял браздят,
и черно-бели по опънатите жици
птиците на тръгване мълчат.
© Лушка Кочева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
