Без да гледам - искам да обичам.
Ей така, напук!
Със затворени очи да тичам
към онзи глас без звук.
Без да гледам - от дъх и спомени
ще направя стъклен замък.
Ще открия думи в земята заровени,
туптящо сърце ще сътворя от камък.
Без да гледам, без страх!
По пясъка ще пиша новели.
Със допир, целувка и смях
ще рисувам феникси смели.
Без да гледам - искам да обичам.
И без да спя ще сънувам.
В мечти и надежди ще се обличам
и със звездите ще танцувам.
© Цветелина Неделчева Всички права запазени