Нечисто говорят устата им,

хвалят - за да лъжат,

в сърцата им завист се таи

и злобата си не могат да преглъщат.

Богатства трупат,

а не знаят какво е ценно,

надежди срутват,

а не виждат, че надеждата е вечна.

Мечти градят,

без красивото да са видели,

бъдеще охолно за себе си кроят

на крепки идеали.

След тях не остават следите им,

защото са тъмни техните стъпки.

Не погиват ли с тях и достойнствата им?

Те умират, без да са станали мъдри.*

*

"Не погиват ли с тях и достойнствата им? Те умират, без да са станали мъдри." (Иов 4:21)