Без думи
... И ето ме - в ръцете ти притихнала,
и отразена в твоите очи.
Желание чета ти във усмивката.
Изпиваме се с погледи, мълчим...
И после... пръстите ни знаят пътя,
а устните... от нежност се топят,
плътта ти ще е част от мойта плът и
във огъня ти с радост ще горя,
косите си по теб ще разпилея
и ще сплета около теб нозе,
до край ще искаш с мене да се слееш
и всичко да ти дам и да си взел...
А призори във мен ще се разлееш,
под теб без дъх ще тръпна до несвяст
и изгревът от срам ще розовее,
видял неволно нощната ни страст.
За още с жажда гледаш ме унесено
и с див копнеж - отново да ме любиш...
Виж - изгрева смути... спусни завесите.
Ела, минута нямаме за губене!
Р.Ч. Лондон,01/08/2014'
2:19
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Чакърова Всички права запазени
