25.02.2006 г., 17:26

Без дъх

784 0 1

Без дъх

Когато спуска се нощта
душата ми прелива от тъга,
да видя твоите очи красиви
желая аз и моля разбери ме.

Да дойда тихо през нощта
и мъничко да те погледам,
как лекичко ти спиш сега
дъхът си спрях за да не ме усетиш.

Без дъх останах, но ще рискувам
ще те погледам още аз минута, две,
ще се обърна тихо без да те събуждам
и ще се помоля Господ времето да спре.

















Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Максим Павлев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...