Без дъх
Когато спуска се нощта
душата ми прелива от тъга,
да видя твоите очи красиви
желая аз и моля разбери ме.
Да дойда тихо през нощта
и мъничко да те погледам,
как лекичко ти спиш сега
дъхът си спрях за да не ме усетиш.
Без дъх останах, но ще рискувам
ще те погледам още аз минута, две,
ще се обърна тихо без да те събуждам
и ще се помоля Господ времето да спре.
© Максим Павлев All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
