12.08.2007 г., 1:16 ч.

Без грим 

  Поезия
756 0 8

Гола пред теб съм, умът ми изпиваш,
страх ме е, че знаеш страховете ми,
всеки мой жест строго изпитваш,
боли ме, когато признавам си грешките...

Не тялото, душата си пред тебе разсъбличам,
не дрехите, а парещата болка свалям.
Без грим, без маска, истинска пред теб заставам
и моля се когато погледът във нищото блуждае,
сърцето си при теб да приютя!

Във мене две страни една със друга се надвиват.
И питам се дали да ти се доверя?
Но вече гола съм. И тази слабост в мен надига
онази страшна нужда - да горя!!!

Над фалша хорски зверски ще се боря,
стени от думи подправени руша
и суетата задушаваща ме ще преборя,
защото силна е изпълнената с гняв душа!

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Браво!
  • браво, миличка ! не мога да повярвам, че си смао на 13,а пишеш така! страхотно!
  • Радвам се,че ви е харесало
  • харесва ми ,мила!от мен 6!
  • Едно наистина откровено стихотоврение; личи отдаденост...Харесва ми!
  • Силна е,когато околния свят е срещу нея,силна е,за да се докаже,силна е за да бори. Благодаря и на двете ви!
  • "Не тялото, душата си пред тебе разсъбличам,
    не дрехите, а парещата болка свалям.
    Без грим, без маска, истинска пред теб заставам
    и моля се когато погледът във нищото блуждае,
    сърцето си при теб да приютя!"-харесва ми
  • Силна е, да.
    Твоята такава ли е? Началото поне не го общещава
    Хубав ден!
Предложения
: ??:??