Без грим
Гола пред теб съм, умът ми изпиваш,
страх ме е, че знаеш страховете ми,
всеки мой жест строго изпитваш,
боли ме, когато признавам си грешките...
Не тялото, душата си пред тебе разсъбличам,
не дрехите, а парещата болка свалям.
Без грим, без маска, истинска пред теб заставам
и моля се когато погледът във нищото блуждае,
сърцето си при теб да приютя!
Във мене две страни една със друга се надвиват.
И питам се дали да ти се доверя?
Но вече гола съм. И тази слабост в мен надига
онази страшна нужда - да горя!!!
Над фалша хорски зверски ще се боря,
стени от думи подправени руша
и суетата задушаваща ме ще преборя,
защото силна е изпълнената с гняв душа!
© Йоанна Маринова All rights reserved.
