БЕЗ ИМЕ
БЕЗ ИМЕ
Студена, бистра, речната вода
разказа ми за пътя, през който си минава.
Разказа ми за цялата ти красота,
за радостта, с която всеки си дарявал.
Любопитна съм - и вятъра разпитах.
Той подсказа ми - на гордостта държал си.
Но си нямал име. Затова понечих да те търся
и с име най-прекрасно да те нарека.
Вървях и търсех те, героя търсех -
герой над всичките, невиждан досега,
оглеждах се навсякъде, не те намирах.
Почти разочарована, на камък седнах и се спрях.
И там ми заговори - с човешкия си глас,
редеше думите, спокойно, търпеливо
и тъй щастливо, с поглед ненаситен,
да се срещна с твоя поглед исках аз.
И пак те нямаше, когато се огледах.
Очите си снижих - ти беше долу
с алено-червените си цветове
блестеше в най-красивото усещане.
Тогава за бистрата река и
вятъра, непоклатим, се сетих,
говореха за теб - като за човек...
Стоях... пред красотата ти немеех... и оставих те без име
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велина Всички права запазени
