Самотен ли си още?
Забравен, изоставен...
Минават бавно дни и нощи -
агент на мъката си ти в света поставен...
Къде са ти другарите?
Къде е любовта?
Не стигат ли кошмарите?
Ще надживееш ли скръбта?
Мечти останаха ли?
А усмивки, доброта?
Товар заставиха ти
да мъкнеш в младостта...
И има ли те още?
Познат бе като човек-сърце,
и често чудя си се нощем
за теб от рая има ли зрънце...
© Димитър Илиев Всички права запазени