Aug 14, 2014, 6:06 PM

Без име

  Poetry
1.1K 0 2

 Самотен ли си още?

 Забравен, изоставен...

 Минават бавно дни и нощи -

 агент на мъката си ти в света поставен...

 

Къде са ти другарите?

Къде е любовта?

Не стигат ли кошмарите?

Ще надживееш ли скръбта?

 

Мечти останаха ли?

А усмивки, доброта?

Товар заставиха ти

да мъкнеш в младостта...

 

И има ли те още?

Познат бе като човек-сърце,

и често чудя си се нощем

за теб от рая има ли зрънце...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Илиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...