Без име
Тъмната нощ е глуха и празна,
придаваща значимост важна,
за тия с разбитите сърца
и разкъсана на две душа.
Надига пак чашата бавно
и си мисли коварно:
"Как да върна болката на тия,
които са причината сега да пия?"
Да им разбия и аз сърцата
изниква пак в главата.
Не, не и не.
И поредната мисъл дойде.
Не е ли игнорът страшната болка,
която и най-студените трогва?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Русева Всички права запазени
