Без име

27.10.2015 г., 21:12 ч.

Поезия » Любовна

991 0 1

Тъмната нощ е глуха и празна,

придаваща значимост важна,

за тия с разбитите сърца

и разкъсана на две душа.

Надига пак чашата бавно

и си мисли коварно:

"Как да върна болката на тия,

които са причината сега да пия?"

Да им разбия и аз сърцата

изниква пак в главата.

Не, не и не.

И поредната мисъл дойде.

Не е ли игнорът страшната болка,

която и най-студените трогва?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.