7.10.2022 г., 15:24

Без интернет

435 3 12

Без интернет за два - три часа

и опънахме нерви като струни.

Нелечима зависимост се оказа

електронната връзка помежду ни.

Помислих, че пипнал е вирус

компютърът ми стар, горкия...

Тъга и настроение на минус

обзе ме. Май ще го пенсионирам.

Причината, оказа се, не е във него.

Конците е объркал Зукърбърг.

Световен срив прецакал нета...

Гаф от някакъв нищожен бъг!

Отново интернетно съм щастлива.

Е, не истинската свобода е, знам...

Ще пиша стихове, но на хартия,

а в нета ще ги подарявам вам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Виткова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има, има и други, Вили, не всеки има потребност от ФБ. Виж, моята необходимост има други корени. Лошо е, когато някои го ползват не по предназначение, (да не кажа...като клюкарник). Благодаря ти много за поздравленията!💖🌞
  • Понякога се чудя дали съм последното изкопаемо, което няма фейсбук и тем подобни. Но сигурно има и други
    Само тук се подвизавам.
    Поздрави!
  • С какво хубаво пожелание започвам деня! Благодаря ти, Злате! Вдъхновение и за твоя ден!
  • Дани давай, подарявай нам... Красиви стиховете ще са, знам!
    Поздравления!
  • Мини, благодаря ти много за коментара! Това "необходимо зло" - интернетът, за мен е необходим както въздуха и водата... Основната ми връзка с деца и внуци, работата ми десетки години беше зависима от него, а днес - източник на много и различна информация. Не случайно някои казват, че най-далечното разстояние между две точки е неработещ интернет.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...