ДаниелаВиткова
372 резултата
Днес времето е трудно за поезия!
Ври цялата измъчена Земя…
Лудост ли е, болест ли, или амнезия?
Почти забравихме, че жаждата за свобода
е сила, не веднъж разкъсвала въжето ...
  61 
Вън денят е слънчев и мил,
ухае на лалета и на кротко обичане!
Няма как да си тръгне април
без да кажа на моя рожденик "Честито"!
Годините не мериш отдавна с числа. ...
  105 
Здравейте! Приятно ми е - Стела!
Наближавам петдесет (под секрет).
Образована! Неомъжена. Зодия "Дева",
но... с мъжете, за жалост. нямам късмет.
Бях на шестнайсет и срещнах Илия. ...
  144  11 
Един натрапчив, сложен ребус…
Дали е истина или сънувам?
Лутам се… Все търся път до себе си.
Намирам го и… пак се губя.
Нагоре стръмно е, надолу - тъмно. ...
  127 
Един приятел днес ми каза:
„Отдавна истински не съм се смял!
Тъгата ли е станала заразна
или пък може би съм остарял?
По-други са на хората лицата, ...
  203  21 
Поетеса една самородна,
от малък планински градец,
дипли римички скромни
за своя поетичен кръжец.
От думи, изпрани прилежно, ...
  111 
Книжке моя, с шарени корици,
ти, приятелко любезна,
с теб и с твоите сестрици
аз израснах неразделна!
В детството ми с вас заспивах, ...
  155  10 
Небеса от безкрайни възможности,
а пропуснахме важни уроци,
породени от безумни условности,
комерсиалност и човешки пороци.
Пленници сме на вятър безпътен, ...
  179  11 
От древни времена галопира светът!
Умира, оцелява и разпънат възкръсва.
Между разум и лудост, чест или мъст,
в епични войни и исторически земетръси.
Воден от огнен прабългарски дух, ...
  255 
Южнякът нетърпеливо отметна
на Слънчо юрганчето сиво
и тихо на ухо му прошепна:
„Пролетта е вече наблизо!
Ставай, сънливко, задачи ...
  296  13 
Дочакахме някак мартенското време…
Е, често подлъгва, но какво пък,
жадува душата…
да види как невинно напъпват
на припек игликите пъстри, ...
  182 
Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...
  254  13 
С въздишка на доволство картините гледам...
Художнико, на конете си дал свобода!
Аз долавям по гърбовете им трепета,
от волния порив… да летят без юзда.
Препускат. Надбягват се сякаш с времето. ...
  181 
Неканени гости са това рекламите!
Вклиняват се насред комедиите и драмите.
Скандално нахлуват от синия екран
и сядат помежду ни на холния диван!
За балъци като нас, започват с уло̀вката: ...
  224  13 
Терасите - стратегическо място, където
частица от града се простира на длан,
и предсказуем, до болка се повтаря сюжетът,
а преди да се случи,… вече го знам.
Денят преди седем вече е буден. ...
  223  10 
Не знам дали са оцелели
лозниците след татко
на брега на Дунав?
Дали ухае все така отелът.
а виното е с цвят ...
  267  12 
Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...
  480 
Ако има рай на земята – това е Кюстендилският край със сърце село Шишковци.
Владимир Димитров - Майстора.
Има рай такъв! Край Струма!
Там в бяло-розово преливат цветовете.
В палитра ги събирал и рисувал ...
  245 
С ръка в ръката ти заспивам нощем…
И топлата ти длан тревогата отнема.
Най-сигурното доказателство, че обич
единственото място между нас заема.
То е спокойно, защитено, целебно ...
  348  12 
Не зная възрастните как заспиват
без отговор на важните въпроси?
За всичко друго време си намират,
а нямат време да се образоват!
Попитах мама как съм се родил? ...
  445  18 
Богатство, пир на обич всеотдайна,
сърце, задъхващо се от любов!
Аз мисля, че за никой не е тайна,
щом имаш баба – ти си Бог!
Те са цветна палитра, твърде различни, ...
  298  11 
След всяко страдание, след поредния взрив,
от който покрай нас светът се руши,
всевечни въпроси с триста възли
напират за отговор… На какво се крепи
този свят и защо е студен, безлюбовен? ...
  262 
Ало, приятелко, как си? Здравей!
Да се срещнем на по чаша вино?
Тъжни дни ли? О, моля те, я се засмей!
Да пилеем времето би било непростимо…
Ще побъбрим. Малко клюки… Защо не? ...
  242 
Последните ѝ дни кълват врабчетата.
Дойде и краят… Сбогом! Заминава.
За някои несбъдната, проклета,
а други ще я помнят, благославят!
Признавам си, не беше идеална. ...
  250 
Оставих на врабеца трохи на перваза.
Шепа трошици… срещу живот!
Молих се за приятел. За негово здраве.
Но с гълъба вчера си тръгна…
Защо? ...
  269 
Традициите не са това, което бяха.
Менят се времената ден след ден.
Аз бивша вече съм… Снежанка,
а дядо Коледа… живее с мен –
в апартамент, но без джуджета, ...
  266 
Искам Коледа при баба,
там на село, в планината,
дето сняг затрупал е от сряда,
а елхите до една в гората
са уханни и зелени! ...
  394 
Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...
  280  10 
Къде отиде, есен, хубостта ти?
(За нея колко стихове изписах…)
Не би могла да върнеш младостта си…
Кой времето назад е върнал? Никой!
Ти топла, щедра и добра се случи. ...
  359 
Кандилцето на безусловната любов
гори в гърдите ѝ от първия ти дъх.
Благословия майката е, дадена от Бог
и ангелско крило по земния ти път.
Те, майките, до болка си приличат - ...
  256 
Някога тръгнах от най-крайната гара…
И птиците се учат да хвъркат сами.
Татко ми помаха, усмина се благо,
а после крайречната мъгла го смалѝ …
Виждах от влака как белият шлифер ...
  316 
Аз още вярвам в тебе, белобради дядо,
макар че съм пораснала с година.
Нетърпелива съм и се надявам
че пак ще спреш със Рудолф до комина.
И зная, пъргавите ти джуджета ...
  608  22 
Обичам тихи, есенни следобеди,
когато слънцето във меден цвят
от всички хора и скучаещи балкони
при мен се спира в малкия ми свят,
когато в кратката си мимолетност ...
  300 
Наивно е да вярваме, че е възможно
с две стрелки да върнем времето назад.
Че неговият ход ще подчиним удобно
и с тях ще спънем вечния му бяг!
Дъждовна капка е то, попила ...
  279 
Времето лениво придремва за кратко,
в скута на старците под оголѐлия орех.
Кротки, благодуми, дошли да си вземат
топлина от тихия октомврийски следобед.
Седят, хортуват си за лошото време, ...
  304  10 
Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози ...
  409 
„Понякога текстът и музиката заедно са по-големи от техния елементарен сбор" - Кристиян Бояджиев, композитор
Не пиша стѝхове с молив назаем.
И пея понякога с измислени ноти.
Аз на моите музи не плащам наем,
идват, отиват си – ...
  345 
Един известен "лорд" с трамвая
столетницата ни от днес подкара.
Задача тя немедленна възложи -
с джендърите смело да се бори!
До изборите с тях да се приключи! ...
  374  13 
Най-шумни са неказаните думи.
Крещят във мислите на кръст разпънати…
Преглъщани,
изтръпнали,
обрулени, ...
  573  17 
Заприижда ли на прага есента,
ставам кротка, добра
и… мъничко тъжна.
Заприличвам на нея –
зряла жена. ...
  438 
Предложения
: ??:??