ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)

Снежинки. Две сърца. Целувка. Точка!

По детски наивно, нетърпеливо очаквам
земята да стихне и в сребърна светлина
денят да осъмне в снежни кристали,
по стъклата с изваяни ледни цветя.
Върху тях да оставя с дъха си послание: ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-11-27T22:39:47+02:00 196 2 12

Лицемерът

Човещина ли? Къде такава в лицемера?
Предлага я с корист, когато си слаб,
когато се опитваш достойно да оцелееш,
„разбира“, „съчувства“. И е „сестра“, и е „брат“!
Лицемерът приведен върви по пантофки, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-11-19T21:19:52+02:00 190 8

Понякога ми се мълчи...

Приемам мълчанието като убежище.
Като място за бягство от безплодни дни.
Като спасение от сива безнадеждност,
като уют, във който винаги си ти.
В тишината чувам ясно гласа си. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-11-16T19:28:04+02:00 219 2 10

Без интернет, ТикТок и Инстаграм

Най-после сме ваканция! Ура!!!
Но ако трябва да съм честен, ще призная -
на село мога да съм ден, до два...
За повече… не ми се заминава!
Слушалките си взех, зарядно, телефона... ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-11-13T22:23:25+02:00 330 2 13

Сбогуване с октомври

Тръгвай си, октомври, не бих се разплакала.
Не беше от добрите, признавам...
Прекалено много може би съм очаквала,
но и една от изненадите ти не заслужавам!
Омръзна ми от изпитания! Не, че не съм ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Пейзажна

2025-10-30T22:15:16+02:00 255 1 5

Синьо

От цялата палитра с цветове
избрах си без да се замислям - синия,
защото знам, най-малко петдесет
нюанса винаги наоколо откривам!
Избрах денят ми да се ражда в светлина ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-10-22T06:10:49+03:00 201 3 6

Подслушан разговор

Пейката осиротя под ореха квартален.
Настръхнал е октомври и от дни ръми.
С неравни откоси черупки барабанят
по гърба на броеница паркирали коли.
Няколко ненаситни, кресливи врани ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Гражданска

2025-10-11T14:30:44+03:00 216 2 8

Жена – мечта!

Нескромно е самичка да се хваля,
но съм страхотна домакиня.
От нищо – нещо знам да правя!
За всичко, казват, че ме бива!
Между судоку-две и интересна книга ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Хумористична

2025-09-28T14:04:11+03:00 256 3 9

Обикнах тишината

След суетата на измислени празници
и шумни фанфари от лесни победи,
след грохота на безплодните делници,
крещящи оратори и фалшиви рефрени –
обикнах тишината… ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Философска

2025-09-20T16:41:08+03:00 226 2 8

Тайна любов

Вали навън, тревожно и горчиво…
Превръща ме във хукнала река.
Една жена от безлюбовие изстинала,
обича само и единствено дъжда!
До тази нощ, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Любовна

2025-09-11T18:21:50+03:00 287 1 5

"Остаряваме бавно"

"Остаряваме бавно" се пее в песента...
(Е, момчето ми отдавна е с бяла коса).
По-невидимо аз... ( поне така ми се иска)...
Но факт е - неотстъпно времето ни притиска.
Макар, че то вече е наше! (Цялото), ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Хумористична

2025-09-06T20:48:38+03:00 301 2 14

Въгленче в шепа

Не знаеше ли?
И в душата понякога никне тро̀скот
и се разливат във вените мътни потоци…
Търсиш изход, денем и нощем,
но няма пътека, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-09-06T07:44:19+03:00 302 4 7

Душата расне в буря, не във тишина

Всеки ден е толкова непредвидим…
Неразгадана амалгама от радост и тревога.
Утрото ми срича с език непреводим,
вечерта не ми оставя право да оспорвам
объркания свят, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Философска

2025-08-20T17:39:52+03:00 239 2 8

Във всяко ъгълче ще грейне слънце

Отдавна не е пролет, но в дома ни,
до днеска тих и някак си самотен,
птиченца ще долетят (какво като е юли)
в родното гнездо, за да се стоплят.
Ще се стопи тъгата ми до зрънце. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-07-27T08:36:28+03:00 303 7 15

Спомен за юли

През юли времето е спряло за почивка
и дългият ден се протяга лениво.
Със слънчеви пръсти небето разлиства
макове, лавандула и мащерка дива.
Залезът – шедьовър с отблясък карминен – ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-07-24T16:18:35+03:00 351 2 12

Крайната гара

Еднакви и сгушени, като сиви врабци,
покрай релсите са накацали малките гари.
Посрещат, изпращат хора, съдби,
поели по света с надежда в багажа.
На перона часовникът отдавна е спрял - ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-07-02T11:41:05+03:00 302 5 12

За честната дума

Колко струва честната дума?
И оцелява ли между обещанията лесни?
С какво се търгува – с левове, с валута?
С мълчание или със сделки нечестни?
Зад зъбите се крие неизречена. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-06-17T14:21:30+03:00 234 2

Предутринно кафе

От нощното олимпийско будуване,
от изригвания ли предречени, от що ли,
опъната ми е до скъсване струната,
като нерв на зъб оголен.
Едва чакам кафето прио̀рити*... ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-06-14T12:16:36+03:00 217 1 4

Дисекция на чувствата

Как, душа, да те опазя, кажи ми?
Доверяваш се, лъжат те и пак прощаваш.
Смърт и Живот – две безпощадни секири
кастрят крилата ти, докато се раздаваш!
Как, сърце, да те спася, кажи ми? ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-06-03T10:50:52+03:00 263 1 11

(У)лицата

Градът се буди по свой алгоритъм.
Утрото съблича на нощта пашкула,
търкулва жълтата слънчева пита
и с бързи крачки денят се втурва
като порив, въздишка, светла мечта, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-05-30T18:25:30+03:00 311 2 4

Обикнах дъждовното време

Свикнах с дъждовното време…
Какво пък,
няма да е вечно!
Разплакани небета има и в мене,
и ръмят понякога ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Пейзажна

2025-05-27T10:52:48+03:00 289 3 8

За буквите благодаря!

Имам си „бюро“ в малкото дворче –
кухненски стол сред тревата зелена.
С мо̀ливи цветни и рисувателно блокче,
и мъничко столче точно пред него.
Буквите ще научиш, ти си умница – ...

ДаниелаВиткова

Поезия » За деца

2025-05-23T22:44:47+03:00 341 1 12

Реката - небесна невеста

Снагата ѝ е укротена в предчувствие за дъжд.
В очакване небето да я приласкае.
След миг, оловносиво и с озонен дъх,
ще слезе ниско, ще я обладае.
Ще я обгърне и от страст ще пламнат ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-05-21T21:23:11+03:00 291 2 6

Това наричам аз Поезия!

Днес времето е трудно за поезия!
Ври цялата измъчена Земя…
Лудост ли е, болест ли, или амнезия?
Почти забравихме, че жаждата за свобода
е сила, не веднъж разкъсвала въжето ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-05-10T23:46:54+03:00 263 3 9

Във всеки последен ден на април!

Вън денят е слънчев и мил,
ухае на лалета и на кротко обичане!
Няма как да си тръгне април
без да кажа на моя рожденик "Честито"!
Годините не мериш отдавна с числа. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-04-30T12:36:15+03:00 299 2 6

С мерак!

Здравейте! Приятно ми е - Стела!
Наближавам петдесет (под секрет).
Образована! Неомъжена. Зодия "Дева",
но... с мъжете, за жалост. нямам късмет.
Бях на шестнайсет и срещнах Илия. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-04-29T17:23:29+03:00 477 2 11

Мъдрец е всеки, който е разбрал!

Един натрапчив, сложен ребус…
Дали е истина или сънувам?
Лутам се… Все търся път до себе си.
Намирам го и… пак се губя.
Нагоре стръмно е, надолу - тъмно. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-04-16T14:52:11+03:00 342 1 5

Обречени ли сме?

Един приятел днес ми каза:
„Отдавна истински не съм се смял!
Тъгата ли е станала заразна
или пък може би съм остарял?
По-други са на хората лицата, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2025-04-12T08:03:30+03:00 434 7 21

На поезията по нивата неизбродна

Поетеса една самородна,
от малък планински градец,
дипли римички скромни
за своя поетичен кръжец.
От думи, изпрани прилежно, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2025-04-04T20:24:14+03:00 338 1

Книжке моя

Книжке моя, с шарени корици,
ти, приятелко любезна,
с теб и с твоите сестрици
аз израснах неразделна!
В детството ми с вас заспивах, ...

ДаниелаВиткова

Поезия » За деца

2025-04-02T12:57:47+03:00 408 4 10

Промяна на парадигмата

Небеса от безкрайни възможности,
а пропуснахме важни уроци,
породени от безумни условности,
комерсиалност и човешки пороци.
Пленници сме на вятър безпътен, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-03-18T17:22:41+02:00 366 1 10

Конете в историята

От древни времена галопира светът!
Умира, оцелява и разпънат възкръсва.
Между разум и лудост, чест или мъст,
в епични войни и исторически земетръси.
Воден от огнен прабългарски дух, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-03-14T13:30:14+02:00 543 1 8

Пролетта в света нахлува

Южнякът нетърпеливо отметна
на Слънчо юрганчето сиво
и тихо на ухо му прошепна:
„Пролетта е вече наблизо!
Ставай, сънливко, задачи ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-03-13T17:19:15+02:00 569 13

Жадува душата

Дочакахме някак мартенското време…
Е, често подлъгва, но какво пък,
жадува душата…
да види как невинно напъпват
на припек игликите пъстри, ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-03-12T08:45:19+02:00 432 2 9

Тя е...

Тя е на тате принцесата в розово.
На младежа – трепетът непознат.
На мъжете чувството пролетно,
внесло в есента им свеж аромат.
Тя е непокорство! И болка отляво! ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-03-04T12:55:21+02:00 538 5 13

Коне

С въздишка на доволство картините гледам...
Художнико, на конете си дал свобода!
Аз долавям по гърбовете им трепета,
от волния порив… да летят без юзда.
Препускат. Надбягват се сякаш с времето. ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Друга

2025-02-28T16:33:05+02:00 436 2 8

Чудо такова няма!

Неканени гости са това рекламите!
Вклиняват се насред комедиите и драмите.
Скандално нахлуват от синия екран
и сядат помежду ни на холния диван!
За балъци като нас, започват с уло̀вката: ...

ДаниелаВиткова

Поезия » Хумористична

2025-02-25T13:58:01+02:00 461 1 13

Терасени мисли

Терасите - стратегическо място, където
частица от града се простира на длан,
и предсказуем, до болка се повтаря сюжетът,
а преди да се случи,… вече го знам.
Денят преди седем вече е буден. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-02-14T14:50:41+02:00 422 1 10

Дано да си вменя… невинност

Не знам дали са оцелели
лозниците след татко
на брега на Дунав?
Дали ухае все така отелът.
а виното е с цвят ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-02-01T14:29:38+02:00 533 3 11

Като детска въртележка

Под шатъра на цирк живеем
с жонгльори, клоуни, еквилибристи.
Пред цирка ро̀ден „Дьо солей“ бледнее.
Безспорно, имаме добри артисти!
Аплаузи жънат кукловодите. ...

ДаниелаВиткова

Поезия

2025-01-28T19:38:34+02:00 832 3 6