6.07.2004 г., 16:03 ч.

Без изход 

  Поезия
1313 0 2
Имах приятел,герой беше
безмълвно до мен предан стоеше.
Имах другар в живот нечовечен,
но той си отиде,няма го вече!
Днес натъжена сълзи аз проливам
скрила със длани влажни очи,
тъжно небето и то мълчеше,
този герой да почете.
Гледам навън мрачното време,
хленча в стаята тъмна сама.
Няма го вече...,нещастно човече-
днес съм обречена на самота! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??