Душата ми се лута в безкраен лабиринт,
а сърцето ми се чувства заклещено във винт.
Объркана съм, не зная какво да мисля
и за всичко аз се страшно колебая.
Защо винаги така в живота става,
че дори и втори шанс Съдбата да ти подарява,
отново получава се същото накрая
и ти оказваш се сам в празна бяла стая.
В нея вратата сякаш никога не ще открия
и навън свободна не ще мога да се намеря.
От стена в стена заблудена ще се блъскам
и от болка нетърпима цялата ще изтръпвам. ...