17.03.2019 г., 11:23

"Без коментар"

752 0 0

Разни думи,
мнение с цел да ранят.
С профучаващи куршуми
ще разрушат,
неразбиращи защо са тук,
но за нищо на света,
не допускат и щастието на друг,
всеобщата беда.

 

Заграбват животи,
тъй като не притежават своя.
Свидетели сме как роботи,
възпитават хора,
да бъдат жертви на съдбата,
оправдавайки кръвта,
която с бедните си ръце проляха,
проливат и сега.

 

Реалността ненавиждат,
промяната пък непосилно бреме,
Омразата си силно в юмрук стискат,
просейки за време,
молитвите си отправят към небето,
а уж неверници били,
Сърцето им на заем сякаш взето,
разпродава се дори.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пенка Ламбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...